Докторе кажи?

Задавали ли сте си въпроса - Какво е сънят и защо е необходим на организма?

Този въпрос за функционалната роля на едно толкова обичайно състояние на човека като съня може да ви се стори много наивен, и вие веднага ще отговорите, без да му мислите много: разбира се, че за отдих!

Такъв отговор обаче поражда няколко нови въпроса: какво представлява този отдих? Защо е толкова продължителен и сложно организиран? Защо е свързан само с определени периоди от денонощието? Защо за него не е достатъчен телесният покой, а е необходимо и изключване на сетивата, което, изглежда, рязко повишава уязвимостта на човека към неблагоприятните фактори на средата? Защо топлокръвните животни, при които “постоянството на вътрешната среда е залог за свободен живот”, са принудени, подобно на студенокръвните си предци, всяко денонощие да изпадат за няколко часа в състояние на неподвижност и ареактивност?

В продължение на много столетия сънят се е разглеждал именно по тези външни признаци, т.е. състоянието на покой и понижена реактивност. Този подход не се е променил дори след като са били формирани представите за две състояния в естествения сън. Тези две състояния съществено се различават както едно от друго, така и от будното състояние. Те се наричат бавновълнова и парадоксална фази.

В последно време обаче се появяват все повече факти, които не се вписват в тези представи. Така например, в началото на 80-те години учените от I Московски медицински институт В. С. Ротенберг и С. И. Кобрин са изучавали съня при пациентите, които са имали пълна атрофия на мускулната система.

Ротенберг и Кобрин са открили, че сънят на тези болни не е бил по-кратък, макар че те изобщо не са се нуждаели от соматичен (телесен) “отдих”. Това означава, че сънят не е покой, а телесният отдих не е задължителен елемент на физиологичния сън.

По аналогичен начин може да се разглежда и такава общоприета характеристика на съня, като ареактивността, която представлява липса на адекватен отговор на външни стимули. От една страна, това е “апостериорен” признак на съня, тъй като прагът на събуждането може да се определи само след като съответният човек се събуди. От друга страна, ареактивността, също като неподвижността, не е достатъчен признак, тъй като тя е характерна за няколко заболявания и други патологични състояния: фармакологичния сън, наркозата, комата и др.


здравето.еу