Кога трамваите изместиха конете в София?!

През 1883 г. в Държавен вестник са обнародвани „Правила за движението на конските омнибуси между Княжево и София". (Княжево и Красно село влизат в Голяма София през 1938 г.)
Едно от задълженията на кочияшите било „да са трезвени и да знаят да управляват конете", и заедно с кондукторите „да се отнасят с публиката
предупредително и вежливо". Конските омнибуси за 12-15 души трябвало да са почистени и остъклени, а пътниците имали право да отбелязват неизправностите
в "жалобна книга".
Но никой не можел „да иска по-бързо ходене на омнибуса" - ограничението за скоростта било 8 км/ч.
За сравнение електрическите трамваи можели да развият до 15 км/ч. Но това никога не ставало, тъй като, както и конските впрягове, спирали по желание на клиента. Наричали ги „американски", за да ги различават от обикновените - пак на релси, но теглени от коне. Всъщност били белгийски, с мотриси първа и втора класа. На билетите пишело на недоизкусурен български "Скачването и слязвайнето от колите във време на твишение е слого забланено". На платформите можело да се пуши.
Женски персонал бил назначен чак през Втората световна война.
Първите 35 трамвая, пуснати в движение през 1901 г., обслужвали 6 линии с обща дължина 23 км, повечето пресичащи пл. „Св. Неделя". И тогава много хора предпочитали да бъхтят пеша, тъй като билет втора класа струвал колкото халба бира, един вестник или две кебапчета. Деленето на първа и втора класа било премахнато през 1906 г.
Дълбоко в събраните съчинения на дядо Вазов може да бъде открит разказът „В електрическия трамвай", чието действие се развива по линията Княже-во-София. Трамвайната линия до Княжево била №6, първата удвоена през 1925 г. Забележително от днешна гледна точка е, че през 20-те години първите
мотриси излизат сутрин в 5,30 и се прибират в 1 след полунощ - през зимата, а лете и по-късно.
Превозът с конска тяга е актуален чак до 30-те години, когато повсеместно го довършва автомобилният таксиметър. През 1938 г. в началните станции около Съдебната палата и Централна баня са премахнати последните конски яхъри. Общественият транспорт дълго време не е конкурентен поради своята недоразвитост. Първият общински автобус е пуснат едва през 1936 г. - от гарата по бул. „Христо Ботев" до Александровска болница. През 1941 г. е подпомогнат от първия тролей - до Горна баня от бул. „Цар Борис III".