“Мисленето е работата на интелекта, сънуването е неговото забавление” пише френският писател Виктор Юго преди повече от 100 години. Той не е могъл тогава да знае онова, което науката ще дистигне като знание днес. Сънищата са не само за забавление. Но какво са те всъщност? Неизменна част от битието ни, от нашата същност, те са нашият двойнствен живот… Религиите, окултизмът, изследователите и човечеството продължават да дирят отговор.
Човек прекарва една трета от живота си в сън, а една четвърт от това време е населена със съновидения. Затова неслучаен е фактът, че те открай време вълнуват човечеството със своята уникална и трудна за улавяне същност.
В миналото сънищата са били приемани като крачка към отвъдното, провидение на божественото. Днес те продължават да бъдат въпрос, облъхнат от тайнственост и загадъчност, въпреки постиженията на науката в тази област.
Откога има сънища? Откакто съществуват хората. Най-ранните конкретни доказателства датират отпреди 3000 г. пр. Хр. Тогава се появява Гилгамеш - епос с помощта на предаването на сънища. Преди 4000 г. в Египет бива създадена книга на съновиденията с цел да се дешифрират посланията на боговете, за каквито са били считани сънищата. През античния Рим по-впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената. Свои начини на тълкувание са имали както свещениците, така и магьосниците. Декарт е първият, който въвежда съня в света на науката. Изследванията върху сънищата, опитите да се намери обяснение довеждат до появата на многобройни “съновници”, но и пораждат появата на психологията на дълбинното, възлови фигури в която са Фройд и Юнг.
Кой сънува? Всеки човек и всяка нощ, дори по няколко пъти на нощ. С тази особеност, че средно за три до пет съня нямаме спомен. Често в съзнанието се запазва онзи сън, който е най-активният или най-вънуващият.
Къде се зараждат сънищата? Според най-новите изследвания, по всяка вероятност във вътрешността на средния мозък, на същото място, което е отговорно за емоциите ни през деня. В този смисъл тезата на Фройд за желанието като двигател на нашите сънища не е изгубила значението си.
Кога сънуваме? Съществува бърз и бавен сън, който пък от своя страна се дели на повърхностен и дълбок. На базата на активността на мозъка се различават различни фази на съня. След заспиването, когато човек вече не чува, не вижда и не усеща околния свят, сънят се задълбочава, мозъчната дейност се характеризира с все по-бавни вълни. От повърхностен сънят преминава в дълбок, започва активна мозъчна дейност, подобна на тази в будно състояние. През тази фаза (на бързи очни движения) очите започват да се движат насам-натам, подобно на състояние на будност и се смята, че на този етап се раждат съновиденията. Предполага се, че очите следват картините на съня в тази фаза.
Защо сънуваме? ”За да забравим”, твърди една теория, според която мозъкът използва съня, за да изхвърли безсмислените или смущаващи спомени. За разлика от целенасоченото осъзнаване (в будно състояние), докато сънува, мозъкът се справя с огромния обем впечатления, натрупан и неусвоен през деня.
По време на сън властват процесите на “осъзнаване” на базата на получената от сетивата информация. Нещо повече - налице са сложни процеси, съотнасяния, човек е в състояние да запомня сънищата си, да прави оценка, да взема решения и да ги осъществява насън.
Съществува и теория, според която сънят се дължи преди всичко на физиологически причини - затруднено храносмилане, сърдечно неразположение, болки; зависи от температурата в стаята, в която човек спи.
За какво сънуват хората? Едни от най-често срещаните образи и символи в сънищата са: сексуалност, зъби, смърт, вода, къща, приятел(ка), кола, коса, куче, бебе. Те могат да означават различни чувства, всеки човек може да създаде собствени символи в зависимост от местоживеенето и предметите, с които е заобиколен. С други думи - често срещаните в сънищата образи имат своя напълно субективен прочит и съответно многобройни значения.
Как да разчитаме символите на сънищата? Значението на символите в сънищата е много индивидуално и не трябва да се обобщава. Съвременният живот, културният, социалният и психологически контекст, както и личната нагласа на човека играят важна роля в тълкуването на сънищата. Символът притежава и още едно важно качество - свързва нашия “аз” със света. Аргумент за това са съновиденията, които съдържат елементи от “колективното несъзнателно”(Юнг), онова общо унаследено знание, което хората носят у себе си.
Съвременните начини на тълкуване на сънищата могат да се приложат пълноценно само с помощта на сънувалия.
Защо са необходими сънищата?
От една страна, не трябва да се преувеличава ролята на съня като се смята, че той е единственият ключ към себепознанието и единственото средство за реализирането на скритите ни възможности.
От друга страна, сънищата са необходими за душевното и психологическо равновесие на човека.
Споделям мнението на Пиер Дако, който задълбочено се занимава с тълкуване на значенията на символите, че “няма нищо по-лично от съня”. Този толкова съкровен акт, върху който нямаме контрол, продължава да очарова и вълнува. Човек няма да спре да търси скрития смисъл на странната и тайнствена вселена на сънищата.
сънища.блогспот.ком
Няма коментари:
Публикуване на коментар