Осъзнатото сънуане - Част 3

Менделеев измисля известната Менделеева таблица насън. Една вечер през 1869г, след дълго прекарани часове в размисъл, той заспива. По-късно през нощта “вижда в съня си таблица с всички елементи поставени по местата им.”

Емануил Сведенборг, шведски учен, философ и визионер от 18 век, често е изпадал в състояния, близки до осъзнатото сънуване. “Бях поставен в състояние на неподвижност, въпреки че вътрешния ми свят оставаше непокътнат.” - описва той. Така е можел да запомня и после да записва своите наблюдения. По-късно идеите на Карл Юнг, наричан още баща на аналитичната психология, са били силно повлияни от тези на Сведенборг. Според Юнг символите в сънищата са архетипния език на душата.

Идеята за двойно спираловидната форма на ДНК се появила на Джеймс Уатсън по време на един негов сън. Една нощ му се присънили две змии, които се усуквали една покрай друга. Той веднага се събудил и извикал: ”Може би това е което търся? Може би ДНК е двойна спирала, усукана около самата себе си?” Той проверил тази хипотеза, разгадавайки по този начин тайната на генетичния код, за което по-късно бил удостоен с Нобелова награда.


Томас Едисон, откривателят на електрическата крушка, докато е работил върху изобретенията си, е използвал комбинация от техники за медитация и релаксация, за да поддържа съзнанието си в т.нар. хипнагонно¬ състояние на съня (бел ав.: това е състоянието точно преди заспиване, на границата между будност и спане). Едисон е имал навика да си поспива през деня и често се събуждал с идеи за нови открития. Дори един ден възкликнал: “Никога нищо не съм измислял, моите сънища го правят.”

Ели Сингер, откривателя на шевната машина, е завършил своето откритие на сън. Докато мислил как би трябвало да работи иглата в шевната машина, една вечер сънувал туземци с копия с дупки в техния край.

Доктор Фредерик Бантинг, блестящ канадски лекар, е открил химическия състав на инсулина насън. Присънили му се точните стъпки, които трябвало да направи, за да открие така дълго изплъзващата му се формула.

Фредерик Кекуле, немски химик от 19 век, открива пръстенообразната структура на бензеновата молекула по време на сън. Една вечер, след дълга работа по проблема, задрямал на стола си. Атомите продължавали да плуват пред очите му. Изведнъж видял в съня си змия, която е захапала опашката си, образувайки по този начин кръг. Това му помогнало да разгадае дълго търсената структура. Много години след откритието той разкрил на официална вечеря, че идеята му е дошла по време на сън и накрая възкликнал: “Господа, трябва да се научим да сънуваме!”

През 1913 година австрийският физиолог Отто Лоеви стигнал до идеята, че нервните импулси в тялото се предават по химически път, а не по електрически, както тогава се е смятало. За жалост обаче той не намерил начин да докаже твърдението си. Седемнадесет години по-късно, вечерта преди неделята от великденската седмица, той се събудил и записал на малко листче някои мисли, хрумнали му в съня. В шест часа сутринта се събудил с мисълта, че е открил нещо важно. Погледнал листчето си, но не успял да го разчете. За негов късмет сънят се повторил следващата нощ. Събудил се в три часа сутринта и веднага отишъл в лабораторията, за да извърши хрумналия му експеримент. За своето откритие през 1936 година получил Нобелова награда за медицина.

Физикът Нилс Бор, получил Нобелова награда през 1922г. за работата си върху структурата на атома, казва, че е измислил модела на атома на базата на сън, в който той седи върху слънцето, а планетите свистят наоколо, закачени на тънки въженца.


Беинса Дуно, българският пророк и учител, още в началото на школната си дейност започва да учи учениците за значението на съня, за това как да е ориентирано тялото по време на сън, към какво да е насочена мисълта преди заспиване, какво да правят учениците през деня, за да могат вечерта да се докоснат до висшите светове и на другия ден да приложат наученото в живота. Сънят е своеобразно училище и контактна точка на духа с разума. В динамичната медитация - Паневритмия, още в първите две упражнения се говори за събуждане, и то с любов. Участниците се призовават към будност със следните пълни със символика думи: “ставайте от сън деца”.

В книгата си “Нов модел на Вселената” Петър Успенски, руски философ от началото на 20в., пише, че най-интересните му идеи идват от сънищата. “Исках да проверя една интересна идея, която ми хрумна още в моето детство” – пише той. “Възможно ли е човек да запази съзнание, докато спи; да знае, че спи по време на сън и да мисли съзнателно по същия начин, както когато е буден?” Състоянието, което постига в резултат на търсенето на отговора, той нарича “полусън”. “В състояние на полусън аз имах същите сънища, както обикновено” – пише философът - “но с тази разлика, че бях напълно съзнателен.” Успенски взаимства и доразвива техники за пробуждане на съзнанието от Гурджиев - друг известен руски философ от началото на същия век.

Известни са поне два случая, когато американския пророк Едгар Кейси е бил молен да разтълкува осъзнати сънища. Кейси е бил наричан “спящия пророк”, тъй като в състояние на сън е отговарял на различни въпроси, давал е методи за лекуване, правел е предсказания.

Д-р Рудолф Щайнер - немски философ и учен от началото на 20в., в книгата си “Как се постига познание за висшите светове” описва как сънищата на търсещия, в хода на духовното му израстване, напълно се видоизменят и стават все по-съзнателни.

Писателят Робърт Луи Стивънсън е вярвал, че най-интересните му истории идват от сънища. Като малък често е сънувал кошмари и се научил да контролира съня си, превръщайки кошмарите в по-приятни сънища.

беинсадоуно.ком