Осъзнатото сънуане - Част 1

1.1. Що е осъзнато сънуване
“Въпреки че може да ви изглежда фантастично, докато сънувам, аз съм в пълно владение на своите всекидневни способности. Мога да мисля по-ясно от всякога, мога свободно да си припомням детайли от будния живот, мога да вземам съзнателни решения. И все пак нищо от това не намалява яснотата на сънищата ми. Парадоксално или не, аз съм буден в своите сънища.” - из дневника на един осъзнато сънуващ.

Осъзнатото сънуване е състояние на съзнанието, по време на което човек спи и в същото време осъзнава, че спи. Терминът “осъзнато сънуване” или “ясно сънуване” (англ. lucid dream) е въведен от холандския психиатър Фредерик Уилямс Ван Еден през 1913 г. Той е един от първите учени, които провеждат сериозни научни наблюдения по въпроса. Изследвал и систематизирал над 352 свои осъзнати сънища за период от около 14 години и през въпросната 1913 година ги е представил на тогавашното “Общество за Психични Изследвания” . Преди да бъде въведен терминът “осъзнатo сънуване”, това състояние на съзнанието е било наричано по различен начин от различните автори: сън на знанието (Оливър Фокс), полусън (П.Д. Успенски), сънувана истина (Робърт Мос), сън на опита, ясен сън, съзнателен сън, граничен сън, сън на силата, буден сън и др.

1.2. Осъзнато сънуване през вековете и до наши дни
“Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите сънища.”
Елеонор Рузвелт

Сънищата са интересували хората от незапомнени времена. Осъзнатото сънуване не е скорошно откритие. Може да се предполага, че то винаги е съществувало. Най-древните писмени свидетелства за по-особени сънища са от около 3000 години преди Христа (според други източници 26-27 века преди Христа) от Вавилонско време, описани в “Епоса на Гилгамеш”. Още в първия таблет, запазен от това произведение, се казва, че великият владетел Гилгамеш имал два съня, които помолил да бъдат изтълкувани от неговата майка . Друг митичен Шумерски владетел е Гудея, живял около 2300 г. преди Христа. Когато Шумер е бил нападнат и цялата държава тънела в разруха и глад, Гудея посещава един от храмовете и извършва жречески ритуал с молба към богинята на мъдростта Нисаба да му помогне. Гудея сънува много ярък сън, в който богинята му казва, че ако построи храм в нейно име, тя ще го закриля. Дава и предсказание, че когато храмът е готов, ще задуха силен пустинен вятър и една ярка звезда ще изгрее точно на входа на храма. Богинята дава и много точни указания как да бъде построен храма и как да бъде ориентиран, с какви зали и т.н. Гудея изпълнява заръката и наистина веднага след построяването на храма една звезда осветява входа и задухва силен пустинен вятър. Гудея живял дълго и държавата му процъфтяла. Прославил се като велик жрец, ръководител и светец.

Повечето египетски божества са имали храмове за сънуване. Древните египтяни, а и по-късно гърци, са строили хиляди храмове (англ.dream temples) специално за инкубиране на сънища. Думата “инкубиране” идва от латински: in – върху и cubare - лежа и се отнася за сънуване в храм. Търсещите са посещавали храмовете, извършвали са обикновено някакъв ритуал за пречистване и подготовка и са оставали да пренощуват за един или повече дни, за да получат съновидение – за лечение, за напътствие, важна крачка в живота и др.
Древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща “да бъдеш буден”. Интересно е да се отбележи, че сънуването при древните египтяни се е записвало със символ, представляващ отворено око. Те са разбирали, че чрез сънищата могат да се докоснат до знанието, което им е принадлежало преди да навлязат в този живот. Напреднали осъзнато сънуващи са практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновиждане, дистанционно наблюдение и ментална комуникация с други храмове или административни центрове. От фараона, при навършване на тридесет години, се е изисквало да докаже своето право на управление, извършвайки пътуване отвъд смъртта. Воден от Анубис, черното куче и пазач на Сириус, фараонът е трябвало да слезе в подземния свят, да “докосне четирите страни на земята”, да се превърне в Озирис и да се върне с нови дрехи – робата и духовното тяло на трансформацията. Египтяните са знаели, че чрез сънуването търсещият може да достигне звездите, особено Сириус. Това е звездата, смятана от египетските посветени за източника на космично съзнание, крайната точка на напредналите души след смъртта и място на високо напреднали същества, които особено се интересуват от Земята.
При ацтеките най-главното божество е било това на сънищата.

При северноамериканските индианци има специални стаи за съновидения. Старейшините на племето тълкували сънищата, които получавали по време на обредите и в съответствие с това вземали различни решения. На езика на индианците думата “шаман” означава “човек, който има сънища”. Живеещите около река Амазонка казват, че “всеки, който сънува е малко шаман”.

Австралийските аборигени имат запазена история във вид на легенди от преди 40 000 години. Това древно време те наричат с дума означаваща в превод “сънно време” (англ. dreamtime).

В Библията се споменава приблизително 121 пъти за сънуване и 89 за спане. Има описани случаи на много хора, които в живота си са се ръководели от сънища. Сънищата в Библията често са проводници на Божията воля. В книга Числа глава 12 например се казва: “Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря”. Друг пример е Йосиф който, правилно интерпретирайки съня на фараона, предсказал седем богати години, а след това седем години на нужда.

Според хиндуистката митология светът представлява съня на бог Вишну.

Великият египетски посветен Хермес Трисмегист, живял няколко хиляди години преди Христа, е смятан за основателя на всички основни съвременни науки. В произведението му “Кибалион” е описан първият от седемте херметични принципа: “Цялото е Ум, светът е ментален” – т.е. ние живеем и се движим в съзнанието на Бога; ние сме част от съня, медитацията на Върховния Разум. През 50-те години на 20 век подобна теза е защитена от известния физик от Лондонския Университет Дейвид Бом и невролога Карл Прибрам. Светът според тях е гигантска холограма, проектирана от по-висше измерение и ние се движим в нещо като сън. Мозъкът, включително и очите ни, са също холографски устроени.


беинсадоуно.ком