Осъзнатото сънуане - Част 2

В “Tолтекската книга на мъдростта” от дон Мигел Руиз се разказва легендата за един човек, който търсел знанието на древните. Това било преди около 3000 години. Човекът искал да стане лечител и една вечер сънувал сън, в който видял тялото си отгоре. Погледнал в съня си ръцете и тялото си и казал: “Аз съм направен от светлина; аз съм направен от звезди... Всичко е направено от светлина” . Няколко хиляди години по-късно в книгата “Пътуване към Икстлан”, толтекският учител дон Хуан учи Карлос Кастанеда, че сънищата са толкова реални, колкото и будния живот. И продължава: “Ако трябва да сравняваме нещата, мога да кажа даже, че сънят е по-реален. В съня ти имаш сила, ти можеш да променяш нещата, можеш да откриеш безбройни тайни, можеш да котролираш каквото си поискаш.“

Осъзнатото сънуване е основата на будистката практика, наречена “Йога на състоянието на сънуване”, за която се знае, че датира от преди поне хиляда години. За тази практика се говори още в “Тибетската книга на мъртвите”. За разпространител на този вид йога се смята будисткия учител Падмасамбхава от около 8 век, който пък получил техниката от мистериозен афганистански майстор, наречен Лавапа. Тибетските методи за сънуване са се предавали от поколение на поколение до ден днешен. Съществува и ръкопис “Йога на състоянието на сънуването”, който е съставен около 16 век и описва главно медитативни и дихателни техники за индуциране на осъзнато сънуване. Негово светейшество 14-я Далай Лама казва следното за събуждането на сънното тяло и връзката му с духовния прогрес: “Казва се, че има връзка между сънуването, от една страна, и по-грубите нива на тялото, от друга. Но също се казва, че съществува и “специално състояние на сънуване”. В това състояние специалното сънно тяло се създава от съзнанието ни и от виталната енергия прана. Това специално сънно тяло е възможно да се отдели напълно от физическото и да пътува другаде”.

Има източници, които сочат, че философите Аристотел, Платон, Шопенхауер и Рене Декарт са знаели за феномена осъзнато сънуване. Аристотел например казва: “Често, когато човек спи, има нещо в съзнанието, което му разкрива, че това, което му се представя, е сън”. През 1619г. Рене Декарт сънувал сън, в който “Духът на Истината” му разкрил тайната на науката, на която база той открил декартовата равнина и геометрията на координатите.

Фридрих Ницше е писал, че понякога по време на нощен кошмар е разбирал, че спи и че всичко, което му се случва, е сън.

Свети Тома Аквински, известният християнски светец, е писал: “... понякога, когато човек спи, може да се осъзнае и да разбере, че това, което вижда, е сън”

Свети Августин също е бил запознат с феномена на осъзнатото сънуване. Има запазени свидетелства, в които той описва сънищата на бивш римски физик Генадиус от около 415г. преди Христа. Генадиус започнал да сънува сънища, в които му се явявал млад човек, водач, който го ръководел и му помагал да разбере по-добре мистерията на живота и смъртта. В един от сънищата водачът попитал Генадиус къде се намира тялото му и Генадиус отговорил, че в момента тялото му било заспало.

Свети Франциск от Асизи е основал Францисканския Орден на базата на сън, в който Христос му казал “отиди и сложи моята къща в ред” (бел. ав.: на английски думата order означава ред и орден; най-вероятно става въпрос за игра на думи)

Китайският философ Чуан Дзе, на чиито поучения Лао Дзе е основал таоизма, един път сънувал, че е пеперуда. След като се събудил, дълго се чудил дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда или пеперуда сънувала, че е човек.

Хипократ, бащата на медицината, е посещавал храма на Асклепиус, посветен на лекуването чрез сънуване. Хипократ е развил теория, според която сънищата отразяват здравословното състояние на човека.

Пророкът Мохамед е получил голяма част от Корана от сънищата, които е имал.

Големият суфи светец от испански произход Ибн Ел Араби, наричан в ислямския свят “най-великия учител”, през 12 век е учел учениците си на техники за контрол на менталната дейност по време на сън. Той е твърдял, че “човек трябва да контролира мислите си по време на сън”. “Тренирането на този вид будност ... ще произведе голяма полза за индивида.” – казва той, “Всеки би трябвало да развие тази способност, която има толкова голямо значение.” Хазрат Инаят Хан, суфи учител от началото на 20 век, говори за две специфични състояния, практикувани от суфите: самостоя¬телно предизвикан сън и самостоятелно предизвикан дълбок сън. И продължава: “Да се извърши това е цел на мистицизма. То е толкова просто, че може да бъде обяснено с няколко думи и в същото време е тъй сложно, че аз се прекланям пред всеки, който го постигне. А то може да се постигне чрез концентрация и медитация.”

Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” на базата на сън, състоял се на Велики Петък 1300г. Когато през 1321г. той умира, част от свитъка е изгубена. Малко по-късно синът му намира загубената част, след като сънува сън, как баща му показва къде се намира.

Николас Фламел, френски алхимик от 14 век, една вечер сънувал, че му се явява ангел. Небесният пратеник му казал следните думи: “Погледни добре тази книга, Николас. Първоначално няма да разбираш нищо от нея, нито ти, нито който и да е друг човек. Но един ден ти ще видиш в нея това, което никой друг не би могъл да види.” След време, докато Фламел работел в книжарницата си, дошъл просяк, който поискал да му продаде много стара книга, която се оказала същата, като тази от съня му. Двадесет и една години той се опитвал да разчете написаното в книгата, смесица от различни езици, фигури и схеми с древна мъдрост. Oбикалял из различни страни, говорил и разпитвал много хора. Благодарение на разчетените текстове, Николас Фламел открил философския камък и елексира на живота. Построил десетки болници и църкви. Прославил се като един от най-великите алхимици за всички времена.

беинсадоуно.ком